Забележителности
1. Археологически комплекс Перперикон.
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 20 км североизточно от град Кърджали. Скалният град се извисява на скален връх с височина 470 м. В подножието му се намира село Горна крепост, а край него тече река Перперешка. Удобната речна долина е създала условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто център е Перперикон.
Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България.
Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.). С усъвършенстването на металните сечива става възможно да се дяла твърдата скала. Точно тогава се оформя овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра. Там жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите. Последните археологически проучвания ясно сочат, че той се е намирал точно на Перперикон. Според легендите две съдбоносни пророчества са били направени от олтара на този храм. Първото е предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, е предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
През последното хилядолетие на старата и първите векове на новата ера скалните съоръжения се разрастват и се превръщат в град с крепостни стени, дворци и подградия. Там вероятно се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а готите разоряват и изпепеляват Перперикон през 378 г.
В началото на V век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През VII-XIV в. Перперикон процъфтява като областен център. За него много пъти са се водели войни между българи и византийци. В края на XIV в. османските турци завладяват и разрушават крепостта, чиито руини постепенно потъват в забрава.
Днес древната слава на Перперикон възкръсва. Свещеният град е уникален в археологически, исторически, природен и мултирелигиозен аспект, едно от чудесата на света. Много от находките, открити при археологически проучвания на Перперикон, днес могат да се видят в Историческия музей в град Кърджали.
До него се достига по добре поддържан асфалтов път, а в подножието на хълма има паркинг.
2. Тракийското светилище Татул.
Мегалитният паметник "Татул" се намира край едноименното село Татул,на около 35км югоизточно от Кърджали.
Смята се, че това място се е използвало за жертвоприношения към бога на Слънцето, поради ориентацията на монолита, който е насочен към Слънцето в деня на равноденствие. Поради тази причина паметникът се нарича българския "Стоунхендж". Най-интересното в района на крепостта е тракийското светилище, посветено на Орфей. В голяма скала са издълбани две скални гробници, осем стъпала и ниша за поставяне на обредна плоча. Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. През средновековието крепостта е възстановена, за да западне след падането на България под турско робство.
3. Дяволски мост
Дяволският мост (Шейтан кюприя) е средновековен мост на река Арда. Разположен е в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните).
Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста (майстор) Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.
Мостът се намира на 420 метра надморска височина и е ограден от двете страни от стръмни склонове. Дължината му е 56 метра, а широчината — 3,5 м. Мостът е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
През 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата. До моста може да се достигне по черен път с автомобил. В близост до него е изградена туристическа инфраструктура за отдих и пикник.
|